Apr 17, 2008, 8:30 AM

Искам да съм другата

  Poetry » Love
943 0 5

                                     

                                    Искам да съм другата

                Обичам те от толкова отдавна.

                На клада съм горяла,

                че билки, като вещица съм брала

                в тъмна доба

                и заклинания за обич съм ти пяла,

                докато си прегръщал друга.

 

                На пристана съм чакала

                да се завърнеш от морска битка,

                в някое пристанище,

                докато си прегръщал друга.

 

                В тъмното съм плакала

                и чакала да съмне,

                докато си прегръщал друга.

 

               И съм умирала и съм се раждала.

               И все бях аз,

               а не онази, другата.

 

              Ще ме обичаш в друг живот.

              Ще се завърнеш от морето.

              По изгрев от кладата ще ме свалиш

              и ще ме прегръщаш.

              Ще лекуваш раните ми,

              от векове дълбани.

              

               Ще ме обичаш в друг живот,

               когато аз ще бъда другата.

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение! От действителността ли е провокирано или е художествена измислица? Едва ли може да заемеш чуждо място, поне така мисля ...
  • Страхотен стих...сложно е...любов е това...
    самодивска любов...много, много ми хареса!
    с обич, Илиана. пишеш много, много хубаво!
  • Какво значи да си другата,когато всеки трябва да е себе си, и да има някого до себе си, който да го приема с всичките му недостатъци!
    Сигурна съм, че ще успееш!
  • О, не чакай, намери друг, който в ТОЗИ живот ще те свали от кладата, ще те лекува и... ще те обича! 6!
  • АЗ СЪЩО ИСКАМ ДА СЪМ ДРУГАТА,НО С ДРУГ!ПОЗДРАВИ ЗА ХУБАВИЯ СТИХ!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...