Искам, искам да те има
в моя ден и в мойта нощ,
пролет, лято, есен, зима -
искам те за цял живот.
Да се будя сутрин искам
с обич, стоплена за теб,
и деня, с любов притиснала,
да погаля с две ръце.
Вечер да заспивам будна
с мисли, пращани към теб,
как във сънища прокудени
скита моето сърце.
Ако утре се разминем
и потъна в самота,
и дори да си отидеш,
искам да те има пак.
© Роза Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
