Аз зная, че ти много плака тогава,
когато аз от болка немеех...
И любовта разби се в два различни свята,
като песен, която никой вече не пее...
И за чувства мислил си, че няма време.
И аз криех се от бялата надежда.
Полудяла ласка бе за мене
магията, която сега към тебе ме отвежда...
Но страхувам се отново да съм оная,
дето да се усмихва умееше...
Страхувам се, че без начало ще е краят,
като в приказката, която никой не четеше... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up