Преди се зовах Александър,
а днес се зова Искендер*.
Преди величаех Иисуса,
а днес величая Аллах.
Бях някога принц на Никòпол*,
а днеска съм бег на Самсýн
Преди имах и брат, и другари,
а днеска останал съм сам.
Преди имах род и Родина,
преди имах чувство за дълг,
а днеска аз властвам над чужди,
на грешни царè съм васал.
За своя народ съм предател,
понеже аз сведох глава...
но само тъй можех от гибел
горкия си брат да спася*.
© Андрей Андреев All rights reserved.
През 1394г. той получава титлата „султан”. Дотогава титлата на османските владетели е „емир”.
Османската империя не е идеологически турска държава (вж. Божидар Димитров), а държава на една религия, в случая, исляма. Народността в Османската империя не е имало никакво значение. Доколкото ми е известно има огромен брой босненци, получили властта на султанския скиптър.
Баязид обаче наистина е един жесток владетел, който не крие злобата си дори срещу Тамерлан през 1402г. след битката при Анкара. Неговата високомереност предначертава съдбата му и отваря портите на онази негова иронична гибел година по-късно, когато умира докато го разнасят в клетка.