Една проста история...
Поредната неразгадана теория.
За една кибритена клечка,
сама на себе си пречка.
Тластната бе от неочаквана искра.
Изпратена шега от автора,
но последвана бе тя,
от топлината на пламъка.
Ала клечката изгоря,
беше стигнала върха.
Нямаше друг избор сега.
Освен да стъпи на земята
и да пробва отново
да запали искрата.
© Веселина Станишева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
