Една проста история...
Поредната неразгадана теория.
За една кибритена клечка,
сама на себе си пречка.
Тластната бе от неочаквана искра.
Изпратена шега от автора,
но последвана бе тя,
от топлината на пламъка.
Ала клечката изгоря,
беше стигнала върха.
Нямаше друг избор сега.
Освен да стъпи на земята
и да пробва отново
да запали искрата.
© Веселина Станишева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
