Една проста история...
Поредната неразгадана теория.
За една кибритена клечка,
сама на себе си пречка.
Тластната бе от неочаквана искра.
Изпратена шега от автора,
но последвана бе тя,
от топлината на пламъка.
Ала клечката изгоря,
беше стигнала върха.
Нямаше друг избор сега.
Освен да стъпи на земята
и да пробва отново
да запали искрата.
© Веселина Станишева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
