Коварна пустота в небето грее
и глухо птици безхлебни стенат,
в гори от облачни дървета натежали.
И пак трепери мокрото крило на гълъб,
и в улиците тъжни никнат алчни тръни,
издигат стан, изправят се нахални,
и жадно похищават крехката надежда,
опряла колебливо прашния ни праг.
За кой ли път, отново кръстопът е
и бялото и черното така се сливат,
че даже птиците небесни са безсилни,
да полетят на воля в простора, ...