13.08.2021 г., 0:18  

Искрена бяла молитва

482 0 0

 

Коварна пустота в небето грее
и глухо птици безхлебни стенат,
в гори от облачни дървета натежали.
И пак трепери мокрото крило на гълъб,
и в улиците тъжни никнат алчни тръни,
издигат стан, изправят се нахални,
и жадно похищават крехката надежда,
опряла колебливо прашния ни праг.
За кой ли път, отново кръстопът е
и бялото и черното така се сливат,
че даже птиците небесни са безсилни,
да полетят на воля в простора,
прерязан от изкуствени прожектори,
които с човешка дива злоба,
избождат нежните очи на светлината земна.
И коленичила в олтара, аз моля се сега,
О,Боже, ти могъщ, велик, всесилен,
слез при нас и завещай ни простотата,
на истината тъй преходна и тъй вечна
и пресътвори небето и земята,
да станат рай в сърцето ти голямо.
И не с ябълка и не от глина,
от Божията плът и кръв отново ти създай ни,
та да възкръсне светлото начало в душите земни,
и да пресекне злобата в сърцата ни окаменели.
И чак тогава възвиси се горе нависоко,
където истината е една и свята,
и с усмивка ни предай на ветровете идни.
И нека вековете да ни проверяват,
и нека крият всякакви капани,
ще бъде всичката им мощ напразна,
защото, защото, Боже, ще сме истински.

.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...