Истина
Прегръщат се тихо двама под юргана:
„Обичаш ли ме?”- плахо го попита тя;
„Разбира се” - с очите вперени в тавана -
поредната фалшиво изречена лъжа.
„Моля, нека само истината зная!”
„Моля, стига с този вял театър!”
Истина не са само думите омайни
и ласки ефирни на пролетен вятър.
Погледни във очите. Там, надълбоко,
дето няма усмивки и цветенца без мирис.
Погледни и ще видиш мъртвило жестоко;
пустиня, прикривана от синьозелен ирис.
„Разбира се, обичам те, нима се съмняваш?”
„О, не, любими, просто питам... нали знаеш...”
И погледът му все във тавана остава...
А с ръка ледностудена ти юргана отмяташ...
„Обичаш ли ме?”- плахо го попита тя;
„Разбира се” - с очите вперени в тавана -
поредната фалшиво изречена лъжа.
„Моля, нека само истината зная!”
„Моля, стига с този вял театър!”
Истина не са само думите омайни
и ласки ефирни на пролетен вятър.
Погледни във очите. Там, надълбоко,
дето няма усмивки и цветенца без мирис.
Погледни и ще видиш мъртвило жестоко;
пустиня, прикривана от синьозелен ирис.
„Разбира се, обичам те, нима се съмняваш?”
„О, не, любими, просто питам... нали знаеш...”
И погледът му все във тавана остава...
А с ръка ледностудена ти юргана отмяташ...
© Васил Стойнов All rights reserved.
