Истина
И по пътя към своята истина,
вместо кон оседлал – колело,
ще научиш езика на мислите,
ще си меч, после щит и перо!
Че животът е странно понятие,
днес поток... утре бурна река,
що те носи към новото някъде -
дом от слама... или не - палат.
Ще посрещаш луните разплакани
и с мечти ще се топлиш в студа,
най-боли след несбъднато чакане,
ала всички сме земни – съдба...
После слънце ще сгрее душата ти,
твойто крехко човешко сърце,
в миг отпило любов ще е с вятъра,
смело литващ над всяко море.
Ти ме питаш – а има ли истина?
Как ще знаеш, кога - и къде,
си я взел за цветчета разлистени,
за любимо момиче... щурче,
дето в летните вечери радостно,
омагьосва ни в чуден концерт,
за стиха, който някой написал е,
друг усмихнал... а ти си прочел!
Аз не вярвам във общата истина,
аз не виждам през твойте очи,
зная само, светът, че безмислен е,
без Любов, Свобода... и Мечти!
© Ангел Колев All rights reserved.
