Истината искате?
Истината искате?
Всяка сутрин се събуждам
и в дъха си аз замръзвам,
сякаш в някой филм беззвучен,
в безкраен ужас, пак потръпвам.
Приятелствата, винаги здрави,
думите, винаги честни,
и пак всичко е в мрака от болка,
сякаш няма път към Рая.
Трябва ли да сме убийци,
да сме пошли интриганти
и да тъпчем всички други,
мечтаещи за своя радост?
Припев:
Истината искате ли?
Това е тя... боли, но е такава,
стига поза, стига маски,
време е да се разкрием.
Истината искате ли?
Хищници сме, ние всички,
и разкъсваме се бавно
в този свят, от сто преструвки.
Вечер сън не ни спохожда,
в самотата си се губим
и отново в нас вината
като въглен ни изгаря.
Трябва ли да бъден чужди,
да се мразим и убием,
като дяволи да бродим
из този Ад от черен огън.
Припев:
Поемете ми ръката
и вземете ми душата,
пак от Изток да изгрее
слънцето над всички хора.
© Иван Русланов All rights reserved.
