Истинска... и невъзможна
Осъден съм... В затвор? Но на... Мечтите!
На доживотен. И недостъпен за амнистия!
Разбрал... че в битието липсват - Розите,
в Сърцето - интубирам... Четиристишия...
Обичах тебе... Да - преди да те познавам!
Аз? В глина - бях те сътворил... С луните,
които топлеха ме всяка зима... В пламък,
избухваше снегът! И... се връщаха Очите!
Къде ли беше?... Че животът зъл ме грабна,
поднесе ми в красива опаковка къшей хляб,
който пък аз - приемах за обяд... за Двама,
но другият похапна до насита, после... глад!
Аз вече знам, че ти си тук! Но - невъзможна...
и се преливам в тебе... постепенно... в ритъм!
С косата ти оплитам стълба... до небето дълга.
Бях... Слънцето, за втория живот - ще питам...
© Ангел Колев All rights reserved.
... 