на Валя
Целувката ти за сбогом още пари на устните ми.
А в съня балкански вятър отвява спомени...
Деветнадесет красиви рози до леглото ми
всеки ден шептят "обича те, помни!".
И всяка секунда без гласа ти, без топлината ти
облича в траур и най-успешните ми дни.
А как не се умаря сърцето ми
да рисува мечтите си за споделени изгреви...
П.С.: Стихотворението е написано за една любов, сляпа за пречките и трудностите. Любов без "но" и "не мога". Любов, неподвластна на разстоянията, една истинска любов!