Aug 28, 2013, 9:21 PM

Истинската

  Poetry » Love
644 0 1

Коя е истинската – как да разбера -
червило, грим, магия във очите...
походка на подплашена сърна...
Какво е тъй вълшебно във жените?!

От погледа ми бяга - а следи го май,
гръдта ù се издига вулканично,
от страст и плът Бог сътворил е рай,
и всеки път - божествено различно...

Как ме пленява мигом тази красота –
защо я искам... повече от всичко,
нима съм вечен воин на любовта,
раняван със студена безразлчност.

Ще я позная, още – щом ми скрие дар,
там някъде дълбоко във сърцето,
на чувствата ми вечен господар:
безценен диамант – до обич светъл...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...