Aug 28, 2013, 9:21 PM

Истинската

  Poetry » Love
646 0 1

Коя е истинската – как да разбера -
червило, грим, магия във очите...
походка на подплашена сърна...
Какво е тъй вълшебно във жените?!

От погледа ми бяга - а следи го май,
гръдта ù се издига вулканично,
от страст и плът Бог сътворил е рай,
и всеки път - божествено различно...

Как ме пленява мигом тази красота –
защо я искам... повече от всичко,
нима съм вечен воин на любовта,
раняван със студена безразлчност.

Ще я позная, още – щом ми скрие дар,
там някъде дълбоко във сърцето,
на чувствата ми вечен господар:
безценен диамант – до обич светъл...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...