Dec 27, 2005, 7:28 PM

Истински

  Poetry
1.3K 0 15
Красотата ти е в толкова неща,
неподправена, изпълва със значение
даже малките невидими слънца
във сълзите след поредното прозрение.
Кой е казал, че ваятелят е сляп,
ако вае само своите си сънища?
Имаш силата да спреш дори деня,
запечатвайки го в рамка от безсмъртие.
Не в това е твойта чест, а че държиш
да залезе с най-щастливите си дрехи
от ръцете ти - крояч на бъднини -
до онези, недолюбили сърцето ти.
По страните ти гори и мойта длан,
набраздени са от толкова ценители,
и повярвах, че са истински едва,
щом я върна, пълна с цялото: "Обичам те!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е, че виждаш красота в стиха ми, радвам се за това, Мария, тогава имах усет за това!
  • Благодаря ти, Ради! Мило момиче!!!
  • Понякога пиша с лекота, понякога трудно, но този стих наистина го писах леко, с любов в сърцето. Благодаря ти отново, Вал!
  • Дими, страхотно пишеш! Красиво с лекота, силно въздействие!/6/
  • Благодатя ти, Джейни, че се сещаш за мен. И аз обичам да чета искрените ти и мили стихове!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...