Истински
Денят гасне, превръщайки се в нощ.
Само аз и ти сме - да бъдем себе си сега!
Страстта е вече в цялата си мощ.
Погледни ме - забрави ми другите лица!
Без преструвки ще ни бъде лесно.
Нима мислиш, че ще е така?
Или според теб ще бъде грешно?
Да сме истински, да сме това?
Нима не мога, без вина, да те обичам?
Без скришом да те гледам, отстрани?
На другите не искам да приличам!
Те са ти сторили хиляди злини...
Целуни ме - никой няма да ни види!
На влюбените съучастник е нощта.
А и очите им не виждат - сякаш са зашити.
Усети ме - нека заблестим като слънца!
Свидетел ще ни е единствена луната.
Да се обичаме - цената аз ще я платя!
Огнен завършек на греха ще е зората.
И пак ще сложим маските за през деня!
© Ивелина Балабанова All rights reserved.
