Истински?
Никога не ти казах
коло много завися от теб.
Дори когато се отказах,
гладът за чувства беше свиреп.
Дори когато си тръгна,
липсата ти започна да ме изпива.
И целият ми свят се превърна
в рана дълбока, но и много красива.
Никога не разбрах
зад жадния ти поглед какво стои.
Дори да мисля за тебе спрях,
но не престана да боли.
Питах се дали си истински,
всеки твой жест казваше "да".
Тогава аз те питах: "Мислиш ли,
че само истината е достатъчна."
Затварях очи и виждах те.
Беше толкова реален.
Сякаш пак двама движим се,
а пламъкът в очите е безкраен.
Беше трудно, толкова трудно,
че не знаех дали си заслужава
да чакам всяко чувство бавно и мудно
да започне да се изпарява?
© Диляна All rights reserved.
