Истинският празник е в сърцето –
времето с приятели добри,
в слънчевия допир на ръцете,
в тихото присъствие дори.
Истинският празник е без дата,
в делника съвсем обикновен,
в жестовете щедри на душата,
бликнали от порив съкровен!
Истинският празник се повтаря –
в спомените дълго ще звъни
с нежните акорди на китара,
с виното на късните ни дни!
17. 05. 2012 г.
Стара Загора
© Христина Радомирова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
