Истинско
Защо ли така ми омръзна
Да бъда добра и щастлива?
И в мен се промъква на пръсти
Копнеж по това, немислимото...
Да вярвам във слепи надежди.
Да плача за нещо безсмислено.
Дори да боли безнадеждно,
Да знам, че боли ме наистина.
Да чувствам наистина удари.
Да знам, че наистина страдам.
Без емоции просто напудрени,
Без лъжи, ако в мрака пропадам.
Без живот,
но поднасян на порции,
след които в душата ми тихо е.
Искам буря от нови емоции...
Искам истина в моите стихове.
И когато отново осъмна,
Уморена, пияна и слаба,
Да си кажа, че в нощите тъмни
Нищо просто пропуснато няма.
© Мариета Караджова All rights reserved.
