Градът е същият - и сградите, и хората
И улиците, кръстени на някого...
Табелките са малко нещо мокри,
Но само капките май помнят имената им.
"Преди години...", всичко е история-
Нима ни трябват стари имена?
На нас не се ни вече нужни хората
И хилядите битки, и кръвта.
Преди години някой писал книга,
Преди години някой се бунтувал,
След него други падали, загивали:
Кога, защо, с кого...и някой чул ли е?
И каузите са вече само думи,
И няма революции и нации,
И си живеем...нищичко не губим!
(Освен на ден по малко от душата си)
И имената си стоят на улиците,
(А помним други, чужди имена)
И учим се, наново май се учим-
Но този път е нямало война.
И 11-ти Август също май е нямало,
(Освен като нормален летен ден)
И Ботев и Раковски тъй са паднали,
И Левски с пълно право заловен...
"Преди години...", всичко е забравено-
Припомнят ни забравени съдби,
Припомнят ни и учим се, и вярваме
(Историята май се промени).
Историята се мени със хората,
След нея се забравят имена,
Дъждът не е престанал да ги мокри-
България оплаква ги сама...
© Марина Николова All rights reserved.