Jan 31, 2016, 5:53 PM

Историческо 

  Poetry » Civilian
323 1 0

Градът е същият - и сградите, и хората 

И улиците, кръстени на някого...

Табелките са малко нещо мокри, 

Но само капките май помнят имената им.

 

"Преди години...", всичко е история-

Нима ни трябват стари имена?

На нас не се ни вече нужни хората

И хилядите битки, и кръвта.

 

Преди години някой писал книга,

Преди години някой се бунтувал,

След него други падали, загивали:

Кога, защо, с кого...и някой чул ли е?

 

И каузите са вече само думи,

И няма революции и нации,

И си живеем...нищичко не губим!

(Освен на ден по малко от душата си) 

 

И имената си стоят на улиците,

(А помним други, чужди имена)

И учим се, наново май се учим-

Но този път е нямало война.

 

И 11-ти Август също май е нямало,

(Освен като нормален летен ден)

И Ботев и Раковски тъй са паднали,

И Левски с пълно право заловен...

 

"Преди години...", всичко е забравено-

Припомнят ни забравени съдби,

Припомнят ни и учим се, и вярваме

(Историята май се промени).

 

Историята се мени със хората,

След нея се забравят имена,

Дъждът не е престанал да ги мокри-

България оплаква ги сама...

© Марина Николова All rights reserved.

​​Реформи в образованието, реформи и в душите ни...или не съвсем. Вече съм разочарована от собствената ни действителност.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??