... iuvenes dum sumus!...

(новогодишен тост)

Постой!.. Постой Очарование

във времедела на нощта!...

Да замълчим!... И в туй мълчание

да ни докосне Вечността!...

О мили, радостни предчувствия,

елате в тази свята нощ:

и с нежност щом докоснем устни,

за бъдното да вдигнем тост!...

И нека в чашите- пенливо,

червено виното искри,

наздраве, дълго да сме живи-

Земята все да се върти!...

Годините да се изреждат

и нищо, че стареем с тях-

да ги посрещаме с надежда,

макар и с трепет малко плах...

А Господ в тази нощ отгоре

и в този полунощен час,

да благославя всички хора

с божествената своя власт...

... Кои сме и защо сме тука-

ни мъчи Вечният въпрос!...

... Навярно от космична скука

избягали, да вдигнем тост

за най-красивата във целия

Безкрай, планетата Земя,

която векове споделяме

и все по-скъпа ни е тя!..

Да пием, винаги до дъно,

че стават чудеса и днес:

„Титаник” няма да потъне,

щом Бог е с нашият адрес!...

... И сигурно ще има щастие,

(все още много може би!),

във гравитацията властна

на отброените ни дни!..

Коста Качев

*… iuvenes dum sumus-(лат.): докато сме млади...

(от студентския химн:Gaudeamus igitur iuvenes

dum sumus…-Да се веселим докато сме млади)