... iuvenes dum sumus *

През радост и тъга изтича Времето

и Младостта назад се мержеле́е –

неясно във мъглите на проблемите

и оптимизмът е табу за нея...

И продължава То да си изтича,

от бързането вече се задъхваме –

пак влюбени сме в „старите“ момичета,

макар да гоним на години  влъхвите...

... Да върнем то́стовете не изпити

и Любовта неизживяна о́ще –

във времето щом цъфнат пак липите,

в градините през люлякови но́щи!...

“Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus” – *

и  да се веселим дорде сме млади!...

А Краят знаен е: в земята – хумус,

или пък пепел в погребални клади...

И само от семейните албу́ми

от снимки с хора неизвестни даже –

едва ли някой ще намери думи

за Младостта ни луда да разкаже!...

... А внучката ми в тази вечер тръгва

на Първия си бал като студентка

и радвам се със нея, но ме ръгва –

и жал от календарната отметка...

05.01.2021                                             

*Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus (лат.)

От студентския химн „Да се веселим докато сме млади“