... iuvenes dum sumus *
... iuvenes dum sumus *
През радост и тъга изтича Времето
и Младостта назад се мержеле́е –
неясно във мъглите на проблемите
и оптимизмът е табу за нея...
И продължава То да си изтича,
от бързането вече се задъхваме –
пак влюбени сме в „старите“ момичета,
макар да гоним на години влъхвите...
... Да върнем то́стовете не изпити
и Любовта неизживяна о́ще –
във времето щом цъфнат пак липите,
в градините през люлякови но́щи!...
“Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus” – *
и да се веселим дорде сме млади!...
А Краят знаен е: в земята – хумус,
или пък пепел в погребални клади...
И само от семейните албу́ми
от снимки с хора неизвестни даже –
едва ли някой ще намери думи
за Младостта ни луда да разкаже!...
... А внучката ми в тази вечер тръгва
на Първия си бал като студентка
и радвам се със нея, но ме ръгва –
и жал от календарната отметка...
05.01.2021
*Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus (лат.)
От студентския химн „Да се веселим докато сме млади“
© Коста Качев All rights reserved.
