... iuvenes dum sumus *
... iuvenes dum sumus *
През радост и тъга изтича Времето
и Младостта назад се мержеле́е –
неясно във мъглите на проблемите
и оптимизмът е табу за нея...
И продължава То да си изтича,
от бързането вече се задъхваме –
пак влюбени сме в „старите“ момичета,
макар да гоним на години влъхвите...
... Да върнем то́стовете не изпити
и Любовта неизживяна о́ще –
във времето щом цъфнат пак липите,
в градините през люлякови но́щи!...
“Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus” – *
и да се веселим дорде сме млади!...
А Краят знаен е: в земята – хумус,
или пък пепел в погребални клади...
И само от семейните албу́ми
от снимки с хора неизвестни даже –
едва ли някой ще намери думи
за Младостта ни луда да разкаже!...
... А внучката ми в тази вечер тръгва
на Първия си бал като студентка
и радвам се със нея, но ме ръгва –
и жал от календарната отметка...
05.01.2021
*Gaudeamus igitur iuvenes dum sumus (лат.)
От студентския химн „Да се веселим докато сме млади“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
