Ивановден
Ивановден
Щом денят ми проходи,
като кученце сам,
и така, както броди,
среща някой Иван –
да му махне синджира,
да си стиснат ръце
и да седнат на бира
(може и без мезе),
... да обърнат хастара
на добрия живот,
в чест на някаква стара
и бeзпътна любов
да изтръскат последни
дребни бели пари,
а Светецът отгоре
да мълчи... да мълчи...
Да си кажат: ”Наздраве!”
и: „Прощавай, любов!”
Кой каквото да прави –
този шантав живот
под око те преследва,
но, когато си сам,
като шанс за последно
ти изпраща Иван.
И Ивановден става
всеки мой Божи ден,
в който крача към прага,
а светът покрай мен
гледа – свивам байрака
под открито небе:
щом Иван ще ме чака -
няма други мъже.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
Можеш...
