Nov 24, 2020, 5:31 PM

Из " Дневникът на Арти " - Умна глава 1

  Poetry
407 0 0


...
По тв-шоуто скандират:
" Долу маската!"
В очакване лицето му да видим...
Всекидневно новините апелират:
" Слагай маската!"
И ставаш за околните невидим.
Навън излизам, хора претендират:
"Няма, пък, да сложа!"
Гледащи от "висша" ложа,
така редят се на опашката.
Други - прекаляват, парадират:
" Купувам шлем!"
Вземи и маламашката...
Трети - сериозно се барикадират,
" По-сигурна е каската!"
Лежа, умувам своята защита,
чорапки от детето си намирам,
крачетата ще пазя,
в мръсотия да не газя,
намордник, но е с дупки - имам,
става и за маска.
Не може без да дишам!
Отдръпвам се от всяка ласка:
Недей ме пипа, 
лапичката и на бой налита!
Стой далеч от мен,
остани дистанционен фен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...