(фройдистко-исторически есета)

Античността. Александър Велики

В антични времена живял владетел
на име Александър Македонски –
възпят от философи и поети
през вековете за делата воински,

с които се прославил. Без съмнение
съдбата на света държал в ръце,
но, мисля си, че други изкушения
не са били му явно по сърце.

Дори Плутарх във хрониките пише,
че на жените реагирал вяло.
Навярно те, сред целите му висши, 
на място незавидно са стояли.

От всичко най-обичал е, безспорно,
с фалангите си персите да гази.
Сам Дарий Трети, победен позорно,
се убедил във силата на тази

могъща страст. И мойта хипотеза
за тази агресивност е любов
към Дарий Трети, явно от онези
отхвърлени, когато си готов

като ловец, обекта на страстта си
да атакуваш в упор и по фланга.
Навярно за това и при Иса със
разгърнати хоплити във фаланга,

рискувайки живота си, в атака
директно срещу Дарий тръгва сам
нетърпелив развоя да изчака
на битката. И мисля си, че знам

причината – тя крие се в дълбоко
подтисната невроза сексуална,
която тласка момъка в посока
към фикцията, мислено-реална

на любовта. Излиза, че умело
за любовта героят е воювал.
Спомнете си за село Гавгамела
и колко силно след това тъгувал.

След края на прославеното царство
на персите, той влязъл в битка с Пор, но
дали това е форма на лекарство
за страстите му, е идея спорна.

Безспорно е обаче, че към верни
на Дарий люде, не изпитвал мъст.
И още нещо, твърде характерно –
жените царски не докоснал с пръст.