Аз усърдно колекционирам
премълчани
прощални думи.
В дневниците си
събирам реки,
в които вечер често плувам.
В различни цветове ги обагрям
и, излизайки,
съм различна от преди.
Имам хиляди
отлитащи птици
и оголели гори складирам.
Нямам сезони.
Есен съм винаги.
Откакто почнах липси да намирам...
© Таня Атанасова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
