Разхождам се из уморените улици
На един цял град от въздишки...
Проблясват светкавици и тъжни усмивки.
На мен сякаш ми се плаче,
Мислех, че този път ще отмине...
Че тъгата само ще ме погледне и бързо и лесно ще си отиде.
Но, вместо това ме настигна
Свлече ме цял на земята...
И на мен ми стана усилно и тясно...
Заплаках...
Дъждът ме измокри до кости,
Стана ми хладно в душата. ...