Избор
Губя те. На капки. До пресъхване.
Стичаш се обратно във системата.
Вените ми викат до задъхване,
че кръвта отдавна им е бреме.
Казаха, че щял да си различен и
няма да се впишеш никак в схемата,
че ще бъдеш труден за обичане,
че ще бъдеш драма, не поема.
И че по-добре било за двама ни
да се разделим преди началото
на едно изгубено наддаване -
ще порасне ли душа във тялото.
Уж разбрах през пелената стъклена,
че не се предвиждат други шансове,
но отекна в мозъка ми пъклено
на „добрия” скалпел резонанса.
И към епицентъра на нищото
всмуква центрофугата душата ми.
Губя те. Изтича с теб различното...
Аз оставам. Жива. И еднаква.
© Росица All rights reserved.
Розита, не мисля, че има разочаровани.
Ама то човек като не "тренира" известно време и "те такива те" ги ражда. Извинения на разочарованите
