Jun 24, 2006, 10:56 PM

Избор на живот

  Poetry
860 0 5

   Избор на живот


Живота някога е тъй жесток
и тъпче , гази той навред
Превръща честността в порок
зарива чистотата в смет

И ако в някой малък кът остане
оазис от човечност , доброта
и този остров ще нападне
да няма разлика в света

Но хората не са еднакви
не всеки в плен е на страха
Все още има адекватни
не се потапят те в греха

За някой всичко е един театър
играят вечно своята игра
Но губят полъха на онзи вятър
от вярност,чест и чистота

Този, който съумял е да запази
да съхрани невинна своята душа
за нищо на света не ще погази 
на истинските чувства святостта

            
  
08.05.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • За този избор-браво!
  • Хубаво е и истинско...
  • Анетка,поздрави и от мен,много ми хареса! 6 !Ведър ден ти желая!
  • Христо , благодаря ти за думите .
    Радвам се че са ти харесали , защото ценя мнението ти .
    Ти знаеш защо , вече съм ти писала .
    Приятно ме изненада в този късно/ранен час на неделния ден .
    Благодаря ти .
  • Анета, здравей!!! Прочетох разказа ти, импресията и стиха. За стиховете знам вече как пишеш, но с разказа ме изненада приятно. Чудесен стил на изразяване. Позволих си тук да напиша и за трите,макар да са различни по тематика. Поздрави!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...