В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости?
Заслужихме ли тази орисия!?
Изпълнили сме всичките си дни
със алчност и с лукавост, как да скрием
че всъщност туй в природата ни е –
нима от всеки звяр сме по-различни?!
И малко е да сме на колене,
окичихме се с нравите първични! ...