"Избраните"
В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости?
Заслужихме ли тази орисия!?
Изпълнили сме всичките си дни
със алчност и с лукавост, как да скрием
че всъщност туй в природата ни е –
нима от всеки звяр сме по-различни?!
И малко е да сме на колене,
окичихме се с нравите първични!
По-ниски трябва да сме от трева,
по-тихи от безлунна майска вечер.
Затуй и Господ даде дъжд, земя,
а с калното се всеки сам облече!
"Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност"
Артур Шопенхауер
© Данаил Таков All rights reserved.
