Избухнал залез
Във взривеното безвремие на мига
блясва капчица нежност -
търкулнала се сълзичка,
след болката оживяла -
една искрица надежда.
Усещане за притихнала импресия.
Докосване на сливащи се същности
в красотата на избухналия залез.
Оставил ме без дъх в сумрака.
Ванко Николов (Starkmaster)
© Ванко Николов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
