nattalia
22 results
Това, което исках да ти кажа,
отдавна вече няма смисъл.
И чувствата си исках да покажа
преди животът да те бе отписал.
За всичко, дето си направил, ...
отдавна вече няма смисъл.
И чувствата си исках да покажа
преди животът да те бе отписал.
За всичко, дето си направил, ...
1790
1
Безбройни спомени, сега кошмари,
и този никога не стихващ в мен пожар.
На стари снимки са съдбите избеляли,
напомнящи не гаснещ порив стар.
Погубена завинаги възможност ...
и този никога не стихващ в мен пожар.
На стари снимки са съдбите избеляли,
напомнящи не гаснещ порив стар.
Погубена завинаги възможност ...
806
1
Къде отидохте, не ви намирам,
изчезнахте безшумно като дим.
И само в следите ви се взирам,
оставихте ми брод непроходим.
Без вас сега завинаги е зима ...
изчезнахте безшумно като дим.
И само в следите ви се взирам,
оставихте ми брод непроходим.
Без вас сега завинаги е зима ...
717
5
Животът ми ще мине в очакване
на малък знак, на мъничка промяна,
сърцето ми разкъса се от даване,
любов без даже капчица размяна.
И всичко, в което все съм вярвала, ...
на малък знак, на мъничка промяна,
сърцето ми разкъса се от даване,
любов без даже капчица размяна.
И всичко, в което все съм вярвала, ...
566
4
Загубихме и малкото човечностзаради ценности, погрешно разгадани,продадохме души за цяла вечностза шепа грехове неоправдани.
Наведохме глави пред нови идоли,маскирани от слоеве преструвки.Отпаднаха и малкото ни скрупулиза чифт модерни лачени обувки.
Събуждане, заспиване, а между тях -
частици от жив ...
Наведохме глави пред нови идоли,маскирани от слоеве преструвки.Отпаднаха и малкото ни скрупулиза чифт модерни лачени обувки.
Събуждане, заспиване, а между тях -
частици от жив ...
1160
4
Не виждаш нищо вече в мен,
останала съм само сухи спомени.
И в моя образ толкова студен
дори следи от сълзите отронени.
Не чакаш нищо вече занапред ...
останала съм само сухи спомени.
И в моя образ толкова студен
дори следи от сълзите отронени.
Не чакаш нищо вече занапред ...
814
6
С мъка се влачиш в поредния ден,
понесъл на рамо изсъхнали спомени.
И тихо се вмъкваш в дом подреден,
вечеря със още сълзи неотронени.
И леко към топло легло се отправяш, ...
понесъл на рамо изсъхнали спомени.
И тихо се вмъкваш в дом подреден,
вечеря със още сълзи неотронени.
И леко към топло легло се отправяш, ...
768
8
Дойде при мен напълно разрушен,
приятел и подкрепа да потърсиш.
И поглед съпричастен търсиш в мен,
поне за миг в него да потънеш.
Сълзите ти избърсвам с тъга ...
приятел и подкрепа да потърсиш.
И поглед съпричастен търсиш в мен,
поне за миг в него да потънеш.
Сълзите ти избърсвам с тъга ...
643
5
Отново се връщам в старата стая,
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда, ...
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда, ...
580
5
Не можеш да се върнеш от начало
и всяка грешка да си промениш.
Не можеш и сърцето опустяло
с един замах така да възкресиш.
Не можеш да прескочиш и до края, ...
и всяка грешка да си промениш.
Не можеш и сърцето опустяло
с един замах така да възкресиш.
Не можеш да прескочиш и до края, ...
798
6
Загърбих я, оставих я на прага
и стъпках всичко с един замах.
Предадох я, защото не помага,
когато всичко в теб крещи от гняв.
И знаците по пътя си подминах, ...
и стъпках всичко с един замах.
Предадох я, защото не помага,
когато всичко в теб крещи от гняв.
И знаците по пътя си подминах, ...
709
4
Да бъдеш силен даже пред смъртта,
да издържиш в играта на съдбата,
която те потапя в греха,
превръщайки те в съдник на живота.
Тълпата аплодира във възторг ...
да издържиш в играта на съдбата,
която те потапя в греха,
превръщайки те в съдник на живота.
Тълпата аплодира във възторг ...
930
4
И сам раздава правосъдие
на всички нощният палач.
В него няма милосърдие,
загубен си, щом падне здрач.
Греха ти само той го вижда ...
на всички нощният палач.
В него няма милосърдие,
загубен си, щом падне здрач.
Греха ти само той го вижда ...
609
7
Не бе любимец на съдбата,
сирак израснал в калта,
той бореше се с нищетата,
да оцелее беше му целта.
С тежък труд години след години, ...
сирак израснал в калта,
той бореше се с нищетата,
да оцелее беше му целта.
С тежък труд години след години, ...
1126
10
Той знаеше, че трябва да се бори,
дори и целият разкъсан да е там.
Това бе негов дълг и той не спори,
тук чувства нямат място, нито грам.
Със сетни сили ръката си повдигна, ...
дори и целият разкъсан да е там.
Това бе негов дълг и той не спори,
тук чувства нямат място, нито грам.
Със сетни сили ръката си повдигна, ...
958
6
Поредна вечер, той е в очакване,
поел е отговорност пред света,
при първото тревожно позвъняване
готов е да изпълни си дълга!
Униформата прилежно е приготвена, ...
поел е отговорност пред света,
при първото тревожно позвъняване
готов е да изпълни си дълга!
Униформата прилежно е приготвена, ...
619
7
Самотна улица и хора без души,
и мрак, и нито капчица надежда,
около тях света им се руши,
а те, забързани, дори и не поглеждат.
Не искам да минавам аз оттам, ...
и мрак, и нито капчица надежда,
около тях света им се руши,
а те, забързани, дори и не поглеждат.
Не искам да минавам аз оттам, ...
870
7
Безлюден град, безлюдни булеварди
и стряскаща злокобна тишина,
останки от военни барикади
и задушаващият полъх на смъртта.
Разкъсани парчета от медали, ...
и стряскаща злокобна тишина,
останки от военни барикади
и задушаващият полъх на смъртта.
Разкъсани парчета от медали, ...
1074
1
6
За болка жадни, под фалшиви идеали,
погубиха ни всичката надежда,
за жалка цел душите ни продали,
поредна заповед и после не поглеждат.
Оставени кръвта си да попиваме, ...
погубиха ни всичката надежда,
за жалка цел душите ни продали,
поредна заповед и после не поглеждат.
Оставени кръвта си да попиваме, ...
969
5
В Тебе силно вярват хората
и мисли и молби към Теб отправят,
и някак връщат си надеждата,
доброто в злото открояват!
Те търсят Теб в тежките моменти, ...
и мисли и молби към Теб отправят,
и някак връщат си надеждата,
доброто в злото открояват!
Те търсят Теб в тежките моменти, ...
799
3
Последна нощ, поредната такава,
в която даже и луната ни осъжда.
Последен стон, поредната раздяла,
в сърцата ни надеждата пропъжда.
Не се научихме, че трябва да се страда ...
в която даже и луната ни осъжда.
Последен стон, поредната раздяла,
в сърцата ни надеждата пропъжда.
Не се научихме, че трябва да се страда ...
923
11
В очите ù четеше се умора,
приведена бе някак плашещо дори.
Подпряна на високата ограда,
очакваше да види тез очи.
В лицето ù четеше се тревога, ...
приведена бе някак плашещо дори.
Подпряна на високата ограда,
очакваше да види тез очи.
В лицето ù четеше се тревога, ...
913
11
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
