nattalia (Наталия Иванова)

За татко 🇧🇬

Това, което исках да ти кажа,
отдавна вече няма смисъл.
И чувствата си исках да покажа
преди животът да те бе отписал.
За всичко, дето си направил, ...

nattalia

Poetry » Other

2011-02-27T01:14:50+02:00 2.2K 1

Втори шанс 🇧🇬

Безбройни спомени, сега кошмари,
и този никога не стихващ в мен пожар.
На стари снимки са съдбите избеляли,
напомнящи не гаснещ порив стар.
Погубена завинаги възможност ...

nattalia

Poetry » Love

2011-01-28T23:12:34+02:00 1.1K 1

Къде отидохте 🇧🇬

Къде отидохте, не ви намирам,
изчезнахте безшумно като дим.
И само в следите ви се взирам,
оставихте ми брод непроходим.
Без вас сега завинаги е зима ...

nattalia

Poetry » Other

2010-09-23T19:19:08+03:00 1K 5

Докато аз забравям 🇧🇬

Животът ми ще мине в очакване
на малък знак, на мъничка промяна,
сърцето ми разкъса се от даване,
любов без даже капчица размяна.
И всичко, в което все съм вярвала, ...

nattalia

Poetry » Love

2010-08-04T12:43:22+03:00 893 4

Няма смисъл 🇧🇬

Загубихме и малкото човечностзаради ценности, погрешно разгадани,продадохме души за цяла вечностза шепа грехове неоправдани.
Наведохме глави пред нови идоли,маскирани от слоеве преструвки.Отпаднаха и малкото ни скрупулиза чифт модерни лачени обувки.
Събуждане, заспиване, а между тях -
частици от жив ...

nattalia

Poetry » Other

2010-08-03T07:36:12+03:00 1.6K 4

Всичко ли ти дадох 🇧🇬

Не виждаш нищо вече в мен,
останала съм само сухи спомени.
И в моя образ толкова студен
дори следи от сълзите отронени.
Не чакаш нищо вече занапред ...

nattalia

Poetry » Other

2010-07-29T23:09:09+03:00 1.2K 6

Целият смисъл 🇧🇬

С мъка се влачиш в поредния ден,
понесъл на рамо изсъхнали спомени.
И тихо се вмъкваш в дом подреден,
вечеря със още сълзи неотронени.
И леко към топло легло се отправяш, ...

nattalia

Poetry » Other

2010-02-06T00:06:20+02:00 1.1K 8

Сила да живееш 🇧🇬

Дойде при мен напълно разрушен,
приятел и подкрепа да потърсиш.
И поглед съпричастен търсиш в мен,
поне за миг в него да потънеш.
Сълзите ти избърсвам с тъга ...

nattalia

Poetry

2009-11-20T20:14:58+02:00 973 5

Отново 🇧🇬

Отново се връщам в старата стая,
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда, ...

nattalia

Poetry » Other

2009-09-16T14:24:22+03:00 888 5

С една усмивка 🇧🇬

Не можеш да се върнеш от начало
и всяка грешка да си промениш.
Не можеш и сърцето опустяло
с един замах така да възкресиш.
Не можеш да прескочиш и до края, ...

nattalia

Poetry » Other

2009-02-06T13:58:12+02:00 1.1K 6

Изчакване 🇧🇬

Загърбих я, оставих я на прага
и стъпках всичко с един замах.
Предадох я, защото не помага,
когато всичко в теб крещи от гняв.
И знаците по пътя си подминах, ...

nattalia

Poetry » Other

2009-01-25T18:02:35+02:00 1K 4

През очите на тълпата 🇧🇬

Да бъдеш силен даже пред смъртта,
да издържиш в играта на съдбата,
която те потапя в греха,
превръщайки те в съдник на живота.
Тълпата аплодира във възторг ...

nattalia

Poetry » Other

2008-11-30T09:04:13+02:00 1.3K 4

Нощен палач 🇧🇬

И сам раздава правосъдие
на всички нощният палач.
В него няма милосърдие,
загубен си, щом падне здрач.
Греха ти само той го вижда ...

nattalia

Poetry » Other

2008-11-29T09:35:36+02:00 907 7

Цял живот борба... за самота 🇧🇬

Не бе любимец на съдбата,
сирак израснал в калта,
той бореше се с нищетата,
да оцелее беше му целта.
С тежък труд години след години, ...

nattalia

Poetry » Other

2008-11-27T19:19:57+02:00 1.5K 10

Сила да убиеш 🇧🇬

Той знаеше, че трябва да се бори,
дори и целият разкъсан да е там.
Това бе негов дълг и той не спори,
тук чувства нямат място, нито грам.
Със сетни сили ръката си повдигна, ...

nattalia

Poetry » Other

2008-11-11T16:59:51+02:00 1.5K 6

Дълг 🇧🇬

Поредна вечер, той е в очакване,
поел е отговорност пред света,
при първото тревожно позвъняване
готов е да изпълни си дълга!
Униформата прилежно е приготвена, ...

nattalia

Poetry » Other

2008-10-12T21:40:51+03:00 893 7

Улица " Самотна " 🇧🇬

Самотна улица и хора без души,
и мрак, и нито капчица надежда,
около тях света им се руши,
а те, забързани, дори и не поглеждат.
Не искам да минавам аз оттам, ...

nattalia

Poetry » Other

2008-10-11T15:12:19+03:00 1.2K 7

Безучастни 🇧🇬

Безлюден град, безлюдни булеварди
и стряскаща злокобна тишина,
останки от военни барикади
и задушаващият полъх на смъртта.
Разкъсани парчета от медали, ...

nattalia

Poetry » Civic

2008-10-01T15:22:36+03:00 1.5K 1 6

Победителите от войната 🇧🇬

За болка жадни, под фалшиви идеали,
погубиха ни всичката надежда,
за жалка цел душите ни продали,
поредна заповед и после не поглеждат.
Оставени кръвта си да попиваме, ...

nattalia

Poetry » Other

2008-08-05T15:44:49+03:00 1.4K 5

Да вярвам в ТЕБЕ искам 🇧🇬

В Тебе силно вярват хората
и мисли и молби към Теб отправят,
и някак връщат си надеждата,
доброто в злото открояват!
Те търсят Теб в тежките моменти, ...

nattalia

Poetry » Other

2008-08-03T07:47:59+03:00 1.2K 3

Висока цена 🇧🇬

Последна нощ, поредната такава,
в която даже и луната ни осъжда.
Последен стон, поредната раздяла,
в сърцата ни надеждата пропъжда.
Не се научихме, че трябва да се страда ...

nattalia

Poetry » Love

2008-08-02T08:03:56+03:00 1.2K 11

Тя още чака 🇧🇬

В очите ù четеше се умора,
приведена бе някак плашещо дори.
Подпряна на високата ограда,
очакваше да види тез очи.
В лицето ù четеше се тревога, ...

nattalia

Poetry » Other

2008-08-01T23:26:12+03:00 1.2K 11