Това са само думи след тъга,
кристалчета от клетчиците сиви,
мъгла след огъня, заровен в пепелта,
след полет – пристан, отдих след усилие.
Емоциите няма ги, уви!
Тъй хубаво ми беше да тъгувам.
Не много умни, може би, слова,
но някак си ме карат да празнувам.
Това са само мисли във нощта,
които пиша, за да не забравя.
Преграда сложих. Болката умря.
Сега съм нова и деня прославям.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
