Изгнаник.
Изгнаник.
Отпървом топъл беше моят дом,
огнището, душата де си греех!
В него радост дирех вечер щом -
прибирах се, детето си люлеех!
Прегърнеше ме с двете си ръчички
и разтопяващо наричаше ме – татко,
как грейналите, мънички очички,
с поглед - нежност, галеха ме сладко!
Любящата супруга бе ми там,
разперила крилете - гургулица,
обгръщаше ме да не мръзна сам
с ръцете топли, чисти на светица!
Но мигом в прегрешение изчезна,
картината на този весел дом,
как злобата скова го, тихо влезна,
и угаси огнището ми - мълчешком!
Ръцете заледи ни, като в морга,
детето ми, отдалечи във тишината,
домът довчерашен, превърна във каторга,
а мен в изгнаник вечен на земята….
11.06.2015 г. Влад.Нед.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжно! Твоите стихове докосват сърцето! Това направи и с мен!
-
Много силно - животът често ни поднася приятни, но и неприятни изненади...!!!
-
отговори ми ......чакам....
-
Въздействащо!
-
Благодаря Ви, от все сърце - Радка, Валдемар! За хубавите думи и подкрепата.
-
Впечатляващо! Аплодисменти!
-
Много харесах твоя стих Владислав! Вълнува и докосва!
Продължавай все така да ни доставяш удоволствие със своите стихове!
Поздрави и хубав ден от мен ! -
Благодаря ти, Руми, за прекрасните думи и както се казва, когато "се появи прегрешението - истината и вярата изчезват, а с тях дълго градения дом се разрушава и остава само самотата", дано "сценария" на финала не се случва "никому" наистина, но често в живота става така.....
Благодаря и на теб, Анастасия, за оценката, поздрави и хубав ден Ви пожелавам! -
Влади, аз винаги страдам от несправедливостите около нас и независимо дали познавам или не човека, когото е споходило нещастие, се просълзявам! Тук съпреживях съдбата на лирическия герой! Поздравявам те, успял си да предадеш много истински нещата от живота!
-
Благодаря ти, Младене! За силния анализ и изчерпателния коментар! За цитатите и мислите, който споделяш, благодаря от все сърце!
Стойна, благодаря ти и за твоята оценка, за дълбокото чувство, с което приемаш творбата ми. Тук искам да подчертая, че не напълно съдбата на лирическия се припокрива с моята, напротив развръзката при мен бе положителна, просто рязката смяна на картините е идеята ми да покажа, как само за миг можем да изгубим всичко ценно нам......
Рени, благодаря ти, че се отби и оцени, трогнат съм от твоя коментар!
Хубав ден на всички Ви пожелавам! -
Така злокобно смяна на картината! Боли и мен ме заболя!
Не питам и не препоръчам нищо.
Само с болка аз за тебе, Влади, Ще се моля! -
Владиславе, комплименти от мен - вълнуваш!!! Разпознаваем си, моите уважения!
-
Много жестока и несправедлива участ. Този контраст направо ме вледени, Владиславе. Наистина жестоки са боговете. Може би древните гърци имат право с тяхната езическа система, приписвайки на боговете качеството да завиждат на смъртните за тяхното щастие. Покойният ми баща винаги ме съветваше да се радвам на любовта скришом и окайваше онези млади, които открито афишират любовта си. Защото те не подозират за завистта на Олимп и как бързо руши тя щастието.
"Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек" - казва Гюстав Емар. А още по-мистично се изразява Лао Дзъ:
"Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо". Ефимерно е щастието на семейното огнище. Да го ценим, докато още не е отлетяло към небитието. Защото "Всичко се подчинява на битието. Битието се подчинява на небитието!" /Лао Дзъ/.
Много силна изповед, за която те поздравявам и я оценявам най-високо.
И ти желая щастливата развръзка на грешния Йов!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
