Изговаряне на думите
ИЗГОВАРЯНЕ НА ДУМИТЕ
Много празници – помня – в живота ми бяха безмълвни,
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици.
Не попитах защо. И да мога – докрай ще забравя.
По-добре да е пълна душата ми с огън и птици.
Но човек съвършен е, защото накрая прощава.
Много имах да кажа, а времето бързо изтече
и напусто е всичко, което със тебе изпитах.
А нощта – като циганка с пъстро басмяно елече,
е изпила до дъно абсента тръпчив на звездите.
Ала думите, думите – всъщност, каквото да значат,
те остават след ехото – с въгленче, в смисъла скрито.
Но човек съвършен е, когато в смъртта e прекрачил
и докрая попил е в зеления дъх на тревите.
Аз това съвършенство не искам, защото съм слаба,
и защото у мене олеква дъждовният съсък,
и разбирам шептежа в милувката топла на хляба,
и обичам по детски, дори за това да е късно.
В.Й. 10 декември 2018 г., София
© Валентина Йотова All rights reserved.
