Изгрей, моя дъждовнице,
в горещите ми обятия.
Бъди първа виновница
за всичките ми нещастия.
Недей, моя дъждовнице,
да бягаш от неотменното,
от писъка и отровата
на огъня и на тленното.
Разлей, моя дъждовнице,
парещо уиски по кожата.
Палѝ! Аз съм поклонникът
смирено чакащ си дозата.
Изгрей, моя дъждовнице,
и утре, щом искаш, върви!
Бъди, жарка виновнице!
След тебе пороят гори.
© Валентин Велинов All rights reserved. ✍️ No AI Used
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
