Изгрев

Е, роди се бебето ти, майко!
Гледаш и не можеш да повярваш -
мокро жабче, сбръчкано и жалко,
рита със крачета, вдига врява.

Гушваш го, но нищо в теб не трепва...
Дните се оплитат в будни нощи.
Таткото подхърква, все почерпен,
ти все кърмиш, сънена, немощна.

А в ума ти скърца като мишка
мисълта за някаква измама
и вълни от ропот в теб се плискат:
,,Ох! Това ли е да бъдеш ,,мама''!

Докато съседът - батко гален,
тригодишен ангел - не изплаче:
,,Няма да играя с тази жаба!
Вие обещахте ми другарче''

Чак тогава, с болката отляво,
милостта във твойте клетки лудва...
....................................................
Любовта на майката изгрява,
щом залезнат нейните заблуди.