Изгрев след мръкнало (дует за едно победно начало)
Второто ни дуетно стихотворение с Темида!
Забравих,
че те гледам само от моя ъгъл,
а ти не си плосък.
Оставих
душата да се стапя в пъкъл
сякаш е восък.
Стана течна.
После изля се във форма звездичена
със сила метеорна.
Сега е вечна.
С ветрове и стихии окичена,
чиста и просторна.
И литнах.
Напред към простора обагрен
от залезно кърваво.
Аз исках.
Небе да целуна в миг леден.
Преди да е мръкнало.
А ставам.
Свободна пак се прераждам...
вечна със утрото.
Вече не падам.
Уморих се без сълзи да страдам.
Минах през трудното.
Целувам...
Орисия соларна в магични лъчи.
Не чувам твоите крясъци.
Танцувам...
Божествена музика е ти да мълчиш
сам в потъващи пясъци.
Прошепвам.
Че пеперудите винаги имат души,
така непомръкнали.
И чувам.
Тишината във мен спря да ечи.
Лъчите са се завърнали.
© Катя All rights reserved.
Поздрави на дуетната ми половинка, продължаваме напред 