Второто ни дуетно стихотворение с Темида!
Забравих,
че те гледам само от моя ъгъл,
а ти не си плосък.
Оставих
душата да се стапя в пъкъл
сякаш е восък.
Стана течна.
После изля се във форма звездичена
със сила метеорна.
Сега е вечна.
С ветрове и стихии окичена, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up