Изгревите не залязват (дует с perfectstranger)
Много се радвам за първия ми дует с perfectstranger , за който, Митко, искам да ти благодаря, за мен беше удоволствие...
Изгревите ни не могат да залязват,
залезите в изгреви не се прераждат,
само приказки за демони разказват,
изнурените в нощта от глад и жажда.
Родиха ни нас каменно скалите
и ни оставиха по стръмните била.
Във носталгични нощи със звездите
запазихме си буреносните сърца.
Дори сънят е странно буреносен,
стихията на буреносния ни стон,
и отговор на всичките въпроси
е мраморът в студения салон.
А пък Демоните стават статуи...
стъпки, отекващи по мраморния под.
И някой пита светлина струи ли
във дебрите на мрачния живот.
Да...Идва светлината с изгрева,
повдига вятърът завесите от мрак,
а демоните с каменните ризници
очакват залеза на светлия си враг.
Да чакат само им остана и
за мъст идеалисти да убиват.
Залези на бури и една измама
с нас подпалените макове презират.
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
Поздрави и на непознатия, и на съдийката 
