Изгряващи съдби
Изгряват топлите звезди във късен час,
Луната е притихнала и нежно-бяла.
Ветрец повява и шепти със меден глас,
всичко е застинало и кротко е заспало.
Сънища - преплетени с нежна тишина,
всяка нощ сънувах тази среща закъсняла.
Събуждах се и търсех те, всеки ден и час
жадувах те, дори, когато теб те няма.
Преливаща от багри е цялата душа.
Разцъфвам бавно в светлина обляна.
Сърце-камбана бие кротко в нощта,
облечено е само в пеперудена премяна.
И ето че долита при мене песента,
докосвайки ме с нежност и премала.
Направи ти пътека към моята съдба
и заедно ще тръгнем към безкрая!
© Пламена Владимирова All rights reserved.
