Изгубен
Вървях в гората, вървях в гората...
Стигнах до земя непозната.
Радвах се на красивата природа,
обиден и наранен исках да стоя далеч от народа!
Назад се обърнах и веднага там зърнах
златна земя, красиви дървета,
но аз имах нужда от малка пътека.
Исках да ме отведе там,
където ще ме ми дадат малка утеха!
В този момент, че съм се загубил осъзнах,
но не ме беше страх, дори сълза не пролях!
Търсех свят нов с малко любов.
Търсех избавление от моето неведение!
Студ прониза душата ми.
Все още не осъзнавах, че това е съдбата ми!
Искаше ми се при хората да се върна
и някого да прегърна!
Усещах как надеждата си отива отива от мен -
това бе най-страшният момент!
Една сълза покапа от моите очи.
Тогава ми се стори, че Бог е чул молитвите ми!
Надежда за мен изгря
в нощната черна и страховита тъма!
Тогава почувствах топлина,
усетих отново жива моята душа!
Аз бях в тъмнината вторачен.
Вярвах, че за мен е ангел изпратен!
Чух тропот на камбани, доближих се.
Видях наблизо на една поляна нощни овчари.
Те можеха да ме върнат отново
в онази, осеяна от алчност и злоба земя,
но дали вече исках това?
Почувствах се изгубен в мечтите си... изгубен в дните си.
Заблуден от страха,
не знаех накъде да вървя!
Озовах се в на душата пропастта!
И очаквах просветление!
И без да се замислям, си избрах смъртта!
А дали тя бе единственото спасение?
©
© Красимир Иванов All rights reserved.
