Изгубена
Объркана загубвам се отново.
Не виждам пътя, лутам се сама.
Очи не мога даже да отворя,
страхувам се от тази тъмнина.
Демоните чувам как се смеят,
усещам им студените ръце.
Навярно искат да ме завладеят,
да пронижат моето сърце.
Студено ми е, цялата треперя,
дори да дишам вече ме боли.
Пътека се опитвам да намеря,
трудно е... нещо ме души.
Сълзите парят ми в очите,
оставям ги така да си текат.
Моля се на слънцето лъчите,
по-скоро пътя да ми осветят.
Пълзя, през храсти се провирам,
издират ме жестоко със бодли.
Кръв потича, но аз не спирам...
ще се намеря, нищо че боли!
Ще бъдеш ли ти там отсреща,
от другата страна на мрака?
Бъди за мен една надежда!
Прати сърцето си да ме чака!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
То с вас двете......знам аз