Jan 19, 2010, 11:35 AM

Изгубена

  Poetry » Other
1.5K 0 17

Изгубих се в потока на мислите,

да бъда, или пък не, отново не реших,

и всички истини  са празни приказки,

когато отговора не открих...

Изгубих се в морето на чувствата,

потънах в дълбините на нощта,

любовта, както казват, изкуство е,

но не рисувам умрели цветя...

Изгубих се в хаоса на делника,

затиснаха ме вчерашни следи,

е, вярно е, че мразя понеделника,

но тези чувства  май са от преди...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...