Jan 19, 2010, 11:35 AM

Изгубена

  Poetry » Other
1.5K 0 17

Изгубих се в потока на мислите,

да бъда, или пък не, отново не реших,

и всички истини  са празни приказки,

когато отговора не открих...

Изгубих се в морето на чувствата,

потънах в дълбините на нощта,

любовта, както казват, изкуство е,

но не рисувам умрели цветя...

Изгубих се в хаоса на делника,

затиснаха ме вчерашни следи,

е, вярно е, че мразя понеделника,

но тези чувства  май са от преди...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...