Изгубена
Изгубих себе си по пътя,
и връщах се назад, назад
с цел да се открия, но не успях.
Допуснах в себе си
и то без да искам –
голяма болка придружена с мрак.
Но не спирам да се връщам,
и пътя смело търся аз.
Изгубих себе си по пътя,
и връщах се назад, назад
с цел да се открия, но не успях.
Допуснах в себе си
и то без да искам –
голяма болка придружена с мрак.
Но не спирам да се връщам,
и пътя смело търся аз.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...