Изгубена душа
Тълпа от хора, лудница и врява:
душата си изгубих някъде тъдява.
Скитам в мрака, търся те и питам
намери ли те някой
или да продължавам да се лутам.
И както търся те в нощта,
те виждам, седнала сама,
говориш, плачеш и се смееш:
защо ли тъй безцелно
времето си във мечти пилееш?
Усмихвам се, намерил те е някой
пленил те е със своите слова,
докоснал се е до сърцето твое,
събудил нови чувства!
Възбудени са твойте сетива.
Във плен попаднала си, мила,
на друга, там, изстрадала душа
и питаш се каква е тази сила,
довяла нежност
със повея на твоите слова.
И казвам ти сега: благодаря,
че намери я, когато бях в беда
и търсех аз пътека към моята -
така до болка -
изстрадала, изгубена душа.
© Елена Жекова All rights reserved.
Много е хубав стиха ти! 
