Aug 15, 2008, 4:59 PM

Изгубена любов

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Избеляха спомените,
хартията увехна!
Световете се изгубиха,
цветовете пък изчезнаха!
Съдбата им бе като нашата!

Омраза в очите,
доброта в сърцето,
болка в гърдите,
щастие на лицето!
Така излеждаме сега... Глупаво!!!

Радост тъжна,
мъка вечна,
тъга красива,
красива като черен лист...
безсмислена и смешна!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...