Изгубена вселлена
Изгубена вселена
Искам силно да извикам,
да запея, да заплача.
Да събера планините
и небето със земята,
и водите на реките,
и сълзите на сърцата.
Птица в полет покосена
е сърцето ми ранено.
Ледена лавина плува
към прекрасен южен остров...
Птици с песните омайни
литват вече надалече
и удавник след стихия
на брега лежи извлечен.
Бистро синьо е небето –
туй очите са на мама
и потъвам в тях, макар да
знам, че всичко е измама.
Две очи – за вас копнея!
В тях бе моята вселена.
Ту бе топла, ту студена,
ту пък синя, ту зелена.
Пълна със любов голяма!
Кой отвори в мене рана?
В таз изгубена вселена
ще нахлуят ветровете.
Без лъчите на очите
кой във мрака ще ми свети?
Ах прости ми, Боже мили,
за природата ми слаба,
че дори и срещу Тебе
аз насочих свойта сабя!
© Стойна Димова All rights reserved.
!
