Изгубена звезда
Угасна пламъкът във твоето сърце,
изчезна любовта ти, скъпи, неусетно.
Отблъсна безсърдечно синьото небе,
звездата своя във пространството безсметно.
Защо прогони, скъпи, обичта,
която друг не ще ти подари?
Защо така внезапно заваля
и огънят във пепелта изгни?
Нима не искаше да видиш любовта,
прикрита от суровата съдба
и преживяната от мен и тебе красота
нима съвсем не стопли твоята душа?
Аз знам, в бездънната гора
е много трудно волно да се тича,
но, моля те, помни, че на света
си бил щастлив с човека, който те обича!
Сега безкрайно самотата те боли,
самотна е преситената ти душа.
Небето рони кървави сълзи,
за свойта мъничка, изгубена звезда.
изчезна любовта ти, скъпи, неусетно.
Отблъсна безсърдечно синьото небе,
звездата своя във пространството безсметно.
Защо прогони, скъпи, обичта,
която друг не ще ти подари?
Защо така внезапно заваля
и огънят във пепелта изгни?
Нима не искаше да видиш любовта,
прикрита от суровата съдба
и преживяната от мен и тебе красота
нима съвсем не стопли твоята душа?
Аз знам, в бездънната гора
е много трудно волно да се тича,
но, моля те, помни, че на света
си бил щастлив с човека, който те обича!
Сега безкрайно самотата те боли,
самотна е преситената ти душа.
Небето рони кървави сълзи,
за свойта мъничка, изгубена звезда.
© Людмила All rights reserved.
Хареса ми!
