Изгубени
С изхвърлени във нищото надежди,
с изгубени във вечността мечти,
надянали пак старите одежди,
погълнати от рутина мълчим.
Изчерпали сме чувството за близост,
изгубили усещане за страст,
потънали във сива брачна криза.
Кога? Какво се случи между нас?
Раздразнени от глупави съмнения
разискваме въпроси делови,
удавени в любов по задължение
уж заедно сме, а толкова сами.
Изгубени сме днес във тишината,
какво ли липсва във деня ни сив?
И питам се - това ли е Съдбата?
Кога е времето човек да е щастлив?
© Диляна All rights reserved.
