Изгубени очи
И след толкова много надежди
май съвсем си изгубих очите.
А без тях все по-трудно се вглеждам
в самотата, в морето, в звездите.
Тишината без теб е зловеща
и тежи като камък на шия.
Всяка нощ към небето поглеждам,
всяка нощ във съня си те крия.
А морето е глуха безбрежност,
ако спомени няма, в които
се вълнува сърцето ти нежно.
Зарад него си търся очите.
Тази нощ с твоя свят ще живея
и за теб ще вълнувам морето.
А когато очи си намеря,
в твоя сън... ще потрепне сърцето.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
